Търговците са в храма, вилнеят и рушат
Професор доктор Мирослава Кортенска е сценичен критик, културолог и медиен специалист. Родена в Пловдив. Потомствен театрал - и двамата родители - Стефан Кортенски и Веса Кортенска, са дългогодишни артисти в Пловдивския спектакъл. Завършила е Националната академия за театрално и кино изкуство в класа на проф. Любомир Тенев. Преподавател в катедра ”Кино, телевизия и спектакъл ” в ЮЗУ - Благоевград.
Изследовател на културните процеси на 20-и век.
Съветник в Комисията по просвета и медии в 38-Ото Народно заседание, специалист по написването на Закона за електронни медии.
Автор на книгите “Културната задача на кръга „ Мисъл “, „ Културен вертикал “, „ Културен компас “, „ Глас от публичното мнение ”.
Сценарист на документалните филми на Българска национална телевизия „ Отместеното потомство ”/1999г./, снимания в Пловдив през 2005 година „ Възстановителна подготовка ” за огромния режисьор Любен Гройс.
Член на Съюза на българските писатели и на Съюза на учените в България. Владее френски, немски и съветски език.
- След отминалите награди „ Икар “ и идните „ Аскеер “ за достижения в театъра е време за въпроси. Кои съгласно Вас са най-сериозните проблеми на родната сцена в последно време? Пълните зали значат ли театрални достижения?
-Първото, което прави усещане, даже в седмиците към Великден е, че всеобщо се приказва в медиите за пътувания, козунаци, яйца и агнешко. И след цялото това „ празнуване “ се регистрират най-вече случаи в лечебните заведения - на отровени, препили и преяли- великденски жертви. Дори на най-светлите християнски празници към този момент отсъства съпричастност към смисъла на празника, духовното начало, равносметката, смирението… Това към този момент се трансформира в нормална картина за празниците в България - даже националните. Или както се споделя - доста празници в календара, малко в душите…
Празникът е трансфорат просто в отмора, във опция да пътуваш, консумираш. И религията, и изкуството превърнахме в мол.
Казвам всичко това, тъй като то е декор на протичащото в културата ни и по-конкретно в театъра. Като обществено изкуство то има за свои зрители точно тези днешни нашенци, които могат да трансфорат и най-светлите празници в консумация. Разбира се, постоянно има и други, които не пускат търговците в храма, най-общо казано.
За страдание, от комерсиалния сегашен нрав са инфектирани и самите хора, които се занимават с изкуство. Те се надпреварват да стават известни посредством реклами, шоу стратегии и всевъзможни комерсиални форми. Да, някои към този момент са доста известни. Въпросът е с какво? Стана по този начин, че към този момент границите на изкуство и не-изкуство са заличени. Именно в нашето време на нападателни медии, Интернет и Facebook, на образна натрапчивост на рекламите, хората на изкуство като изобретателна част на обществото би трябвало да опълчват - полезности, образци, слово. Да основат пространства и ползи у публиката, които внезапно се отличават от комерса и забавата, да са надалеч от облика на шутове или развлекателни персони.
Иначе искрата на творчеството, на актьора е заровена от потока на времето. Нашето време изисква сериозен темперамент, а също и визия: по какъв начин да реализираш гения си. Защото другояче културата ни ще замязя на определението на упадъка: Хляб и зрелища!
Досега съм мислела, че комерсиализирането на театъра, слагането на цялостната каса пред търсенията на сцената, са форми на оцеляването на създателите. С днешна дата съм обаче уверена, че точно това умъртви всевъзможен интерес у публиката за същински прояви на изкуството, че халтурите и по този начин наречените “мечки “ - известни от малкия екран лица, които оферират псевдо спектакли, отрязаха клона на съществуването на съществено модерно изкуство.Какво като Рачков, Геро и Зуека са гении? Именно неправилното потребление на тази им заложба ги направи най-силните унищожители на опцията да се наложат театрални спектакли от първа величана. Липсата на визия, доста постоянно погубва предназначението на надарените.
- Провали ли се театралната промяна? Има ли въпреки всичко късмет тя да се случи?
- Жалко е, че по този начин наречената театрална промяна всели в обществото ни и в театрите духа на комерса. Пълният салон беше подложен като аршин за триумф. Преди две години всички български театри написаха протестни писма против промяната и нейния бранител Христо Мутафчиев, отхвърлиха го като техен Председател на Съюза на артистите. Сега, на „ Икарите “ като че ли всички имаха амнезия - тези от Народния спектакъл и всички наградени… Но бързият триумф, както този на античния воин Икар, води за жалост до стремително падане…
- Плеяда млади артисти, някои от които по-известни от рекламни блокове, обраха всеобщо последните награди „ Икар ”. С цялостно почитание към младите гении - това ли са най-достойните за статуетки създатели? Превръщат ли се премиите в самобитна фабрика за звезди?
- За страдание, точно младите са най-объркани, те нямат визия от сериозен спектакъл и нямат естествена връзка с предходните генерации, с огромни наши артисти. Има скъсани връзки, които водят до бездни в културата ни.
- Големият Васил Михайлов отхвърли премията „ Икар “ за повсеместен принос, само че абсурдът бе замазан, очевидно в името на положителния звук. Какви са претекстовете зад безапелационния отвод на артиста?
- Ами Васил Михайлов доста добре знае, че изкуството не е комерс и не се поддаде на някакви подправени реверанси на Христо Мутафчиев, който е един от основните виновници за този килнат аршин, който унищожи самия храм на театъра.
- Защо почтени създатели и спектакли останаха без награди?
-Защото, както обясних, тук се правят други по-крупни операции, публични операции. Едно гологлаво артистче, което раздава милиони по малкия екран и портрета му е на всички реклами из страната - с пачки пари, не върви да получи премия за най-хубав артист. За страдание, Бахаров е лице на комерса и не може да смени този собствен профил с някакви креативен търсения. Това е! Не може с пачки пари и душата ти да е в парадайса!
- Докога ще следим унизително отношение към заслужили артисти с десетилетни заслуги към сцената?
-Тъжна беше картината с появяването на Иван Иванов, този идол на няколко генерации фенове, на сцената на „ Икарите “. Манипулациите на Христо Мутафчиев да притегли от ден на ден имена на своя страна в действителност изваждат на показ проблемите с изолацията на цели генерации в театъра и киното, които са захвърлени като непотребни…. Освен това тези опити с награди да направиш съюзници на комерса стойностни артисти са унизителни. Колкото и покровители да притегли Мутафчиев, той е един спекулант, който се пробва да дерибейства в храма. Всичко разказано е единствено една неприятна визитна картичка на днешната ни просвета и спектакъл.
-Кого устройва измисленият сценичен рейтинг?
- Измисленият рейтинг е нещо прекомерно мимолетно. И идните „ Аскеери “ ще добавят към този момент миналата операция на „ Икарите “. Просто керванът върви, а с изключение на касови спектакли, с шоу звезди или рутинни спектакли съвсем не се сещам за сцена, където има търсения, нововъведение, искрата божия да припламва. Целите са прекомерно ясни - пари, артистите - прекомерно ненаситни на успехи… Но театърът е нещо друго, май?!
Текст под фотоси:
На блестяща гала в Народния спектакъл " Иван Вазов " на 27 април 2018 година бяха раздадени 44-те награди за театрални достижения " Икар ".
Снимки от Стефан Караджов
Изследовател на културните процеси на 20-и век.
Съветник в Комисията по просвета и медии в 38-Ото Народно заседание, специалист по написването на Закона за електронни медии.
Автор на книгите “Културната задача на кръга „ Мисъл “, „ Културен вертикал “, „ Културен компас “, „ Глас от публичното мнение ”.
Сценарист на документалните филми на Българска национална телевизия „ Отместеното потомство ”/1999г./, снимания в Пловдив през 2005 година „ Възстановителна подготовка ” за огромния режисьор Любен Гройс.
Член на Съюза на българските писатели и на Съюза на учените в България. Владее френски, немски и съветски език.
- След отминалите награди „ Икар “ и идните „ Аскеер “ за достижения в театъра е време за въпроси. Кои съгласно Вас са най-сериозните проблеми на родната сцена в последно време? Пълните зали значат ли театрални достижения?
-Първото, което прави усещане, даже в седмиците към Великден е, че всеобщо се приказва в медиите за пътувания, козунаци, яйца и агнешко. И след цялото това „ празнуване “ се регистрират най-вече случаи в лечебните заведения - на отровени, препили и преяли- великденски жертви. Дори на най-светлите християнски празници към този момент отсъства съпричастност към смисъла на празника, духовното начало, равносметката, смирението… Това към този момент се трансформира в нормална картина за празниците в България - даже националните. Или както се споделя - доста празници в календара, малко в душите…
Празникът е трансфорат просто в отмора, във опция да пътуваш, консумираш. И религията, и изкуството превърнахме в мол.
Казвам всичко това, тъй като то е декор на протичащото в културата ни и по-конкретно в театъра. Като обществено изкуство то има за свои зрители точно тези днешни нашенци, които могат да трансфорат и най-светлите празници в консумация. Разбира се, постоянно има и други, които не пускат търговците в храма, най-общо казано.
За страдание, от комерсиалния сегашен нрав са инфектирани и самите хора, които се занимават с изкуство. Те се надпреварват да стават известни посредством реклами, шоу стратегии и всевъзможни комерсиални форми. Да, някои към този момент са доста известни. Въпросът е с какво? Стана по този начин, че към този момент границите на изкуство и не-изкуство са заличени. Именно в нашето време на нападателни медии, Интернет и Facebook, на образна натрапчивост на рекламите, хората на изкуство като изобретателна част на обществото би трябвало да опълчват - полезности, образци, слово. Да основат пространства и ползи у публиката, които внезапно се отличават от комерса и забавата, да са надалеч от облика на шутове или развлекателни персони.
Иначе искрата на творчеството, на актьора е заровена от потока на времето. Нашето време изисква сериозен темперамент, а също и визия: по какъв начин да реализираш гения си. Защото другояче културата ни ще замязя на определението на упадъка: Хляб и зрелища!
Досега съм мислела, че комерсиализирането на театъра, слагането на цялостната каса пред търсенията на сцената, са форми на оцеляването на създателите. С днешна дата съм обаче уверена, че точно това умъртви всевъзможен интерес у публиката за същински прояви на изкуството, че халтурите и по този начин наречените “мечки “ - известни от малкия екран лица, които оферират псевдо спектакли, отрязаха клона на съществуването на съществено модерно изкуство.Какво като Рачков, Геро и Зуека са гении? Именно неправилното потребление на тази им заложба ги направи най-силните унищожители на опцията да се наложат театрални спектакли от първа величана. Липсата на визия, доста постоянно погубва предназначението на надарените.
- Провали ли се театралната промяна? Има ли въпреки всичко късмет тя да се случи?
- Жалко е, че по този начин наречената театрална промяна всели в обществото ни и в театрите духа на комерса. Пълният салон беше подложен като аршин за триумф. Преди две години всички български театри написаха протестни писма против промяната и нейния бранител Христо Мутафчиев, отхвърлиха го като техен Председател на Съюза на артистите. Сега, на „ Икарите “ като че ли всички имаха амнезия - тези от Народния спектакъл и всички наградени… Но бързият триумф, както този на античния воин Икар, води за жалост до стремително падане…
- Плеяда млади артисти, някои от които по-известни от рекламни блокове, обраха всеобщо последните награди „ Икар ”. С цялостно почитание към младите гении - това ли са най-достойните за статуетки създатели? Превръщат ли се премиите в самобитна фабрика за звезди?
- За страдание, точно младите са най-объркани, те нямат визия от сериозен спектакъл и нямат естествена връзка с предходните генерации, с огромни наши артисти. Има скъсани връзки, които водят до бездни в културата ни.
- Големият Васил Михайлов отхвърли премията „ Икар “ за повсеместен принос, само че абсурдът бе замазан, очевидно в името на положителния звук. Какви са претекстовете зад безапелационния отвод на артиста?
- Ами Васил Михайлов доста добре знае, че изкуството не е комерс и не се поддаде на някакви подправени реверанси на Христо Мутафчиев, който е един от основните виновници за този килнат аршин, който унищожи самия храм на театъра.
- Защо почтени създатели и спектакли останаха без награди?
-Защото, както обясних, тук се правят други по-крупни операции, публични операции. Едно гологлаво артистче, което раздава милиони по малкия екран и портрета му е на всички реклами из страната - с пачки пари, не върви да получи премия за най-хубав артист. За страдание, Бахаров е лице на комерса и не може да смени този собствен профил с някакви креативен търсения. Това е! Не може с пачки пари и душата ти да е в парадайса!
- Докога ще следим унизително отношение към заслужили артисти с десетилетни заслуги към сцената?
-Тъжна беше картината с появяването на Иван Иванов, този идол на няколко генерации фенове, на сцената на „ Икарите “. Манипулациите на Христо Мутафчиев да притегли от ден на ден имена на своя страна в действителност изваждат на показ проблемите с изолацията на цели генерации в театъра и киното, които са захвърлени като непотребни…. Освен това тези опити с награди да направиш съюзници на комерса стойностни артисти са унизителни. Колкото и покровители да притегли Мутафчиев, той е един спекулант, който се пробва да дерибейства в храма. Всичко разказано е единствено една неприятна визитна картичка на днешната ни просвета и спектакъл.
-Кого устройва измисленият сценичен рейтинг?
- Измисленият рейтинг е нещо прекомерно мимолетно. И идните „ Аскеери “ ще добавят към този момент миналата операция на „ Икарите “. Просто керванът върви, а с изключение на касови спектакли, с шоу звезди или рутинни спектакли съвсем не се сещам за сцена, където има търсения, нововъведение, искрата божия да припламва. Целите са прекомерно ясни - пари, артистите - прекомерно ненаситни на успехи… Но театърът е нещо друго, май?!
Текст под фотоси:
На блестяща гала в Народния спектакъл " Иван Вазов " на 27 април 2018 година бяха раздадени 44-те награди за театрални достижения " Икар ".
Снимки от Стефан Караджов
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ